Новини

Честит Димитровден – ден на строителя!

Празникът на строителя честват архитекти, проектанти, строителни инженери и всички работещи в сферата на строителството.
Димитровден е голям християнски празник. На този ден почитаме паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви, роден в Солун през ІІІ век, син на градоначалник, дълбоко вярващ християнин. По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност.

В българските народни приказки Св. Димитър притежава и неземни духовни сили. Образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – затова народът ни вярва, че ако времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден /6 май/.

На Димитровден се очаква първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – според поверието, ако на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината.

Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека. Ако Димитровден се случи срещу пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще са пълни с мед. Кой знае, тези предсказания може и да са верни. А може да са просто поредният мост между познатата реалност и непознатото, което от векове поставя човека в очакване, неизвестност и надежда за добро и закрила.

Според народните предания от този ден започва зимният период. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите.
На Димитровден се извършва обичаят „полазване“ – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято”.
Поверието гласи, че в нощта срещу Димитровден небето се отваря и сбъдва най-съкровените желания. Не пропускайте да отправите молба към Бога в полунощ. Ако сте праведен, молбата ще бъде изпълнена.
Характерното за празника е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
Ако в навечерието на Димитровден луната е пълна, това означава, че през зимата ще има много сняг и посевите ще бъдат на топло, плодородна година и пълни кошери с мед.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. По тази причина този ден е празник на строителя.
Празникът на строителя, който е с дълбоки исторически корени е възстановен през 1996г. когато Министерският съвет с постановление обяви 26 октомври за Ден на строителя.
На 26 октомври – Димитровден имен ден празнуват много именници, които носят името на светеца: Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димитра, Димитрана, Димана и производните им имена.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен. На Димитровден се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.
На Димитровден трапезата е богата. Готви се петел за именника или кокошка за именницата. На масата трябва да има много месо. Приготвя се курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки. Сервират се зеленчуци. Също се слага варена царевица и пестил.

Честит Димитровден на всички!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *