КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПРОФ. АРХ. СТЕФАН СТЕФАНОВ
Професор Стефан Йорданов Стефанов е роден в село Горно Церовене, Фер-динандска околия на 3-ти април 1926 година. Произхожда от семейство на селяни- баща му Йордан е лозар, а майка му Анка- домакиня. С много труд и усилия семейството успява да свързва двата края. Крави, биволи, грижи по лозята- това е ежедневието на семейството. Бъдещия професор и брат му Никола от малки се включват в семейните дела. Малкото свободно време се употребява за учене, четене на извънучебна литература и голямата любов- рисуването.
Начално и прогимназиално образование завършва в училище „Отец Паисий” в родното Горно Церовене с отличен успех и примерно поведение. Гимназиалният курс преминава в реалните гимназии в Берковица и Михайловград, където завършва през 1945 г. с успех Отличен 5, 98. Увлечен е силно по електро и радиотехниката. Определен е да продължи висшето си образование в Съветския съюз в тази област. Поради осуетен прием на студенти през тази година надеждите да следва пропадат и Стефа–нов постъпва в казармата. Завършва радиомонтьорската школа на Въздушното свързочно училище в София. За отличен успех е награден от Щаба на ВВС с ръчен часовник. По време на казармата попада на учебници на свой съвойник, който учи вечерно в Техникум по вътрешна архитектура. У него се събужда интерес към архи–тектурата, който осветява жизнения му път до самия край. Започва да се самоподготвя по математика и рисуване.
През 1948 година свитото селянче от Горно Церовене кандидатства в Държавната политехника архитектура и е приет на четвърто място от кандидат-студентите от цялата страна. По време на следването жадно поглъща знанията за архитектурата, преподавани от утвърдени архитекти като проф. Д. Цолов, проф. П. Загорски, проф. Ст. Белковски. Участвува в Кръжока по жилищни сгради на професор Цолов, където асистенти са бъдещите професори Ангел Дамянов и Александър Доросиев. Тези хо–ра възпитават и развиват у младия студент любовта към красотата и пропорциите на българската възрожденска архитектура. Завършва през 1953 г. с успех „отличен” 4,96 по петобалната система. По време на следването сключва брак. Съпругата му Пенка е от Монтана. Тя жертва целия си личен живот в името на семейството и осигурява спокойствие и необходимата среда за пълното отдаване на арх. Стефанов на своето призвание. От брака се раждат двама сина- Йордан и Николай, също архитекти.
В началото на 1954 г, по разпределение, е назначен като архитект в Околийския народен съвет- Михайловград, но в средата на същата година е изтеглен в сто-лицата и назначен като проектант в „Софпроект” към Столичния градски съвет. Тук участвува в проектирането на редица жилищни и обществени сгради- архитектурно-градоустройствено решение на комплекс „Изток” и сградите в него. Самостоятелно проектира 19 жилищни блока в същия комплекс. Съвместната работа с изтъкнати и опитни наши архитекти спомага да навлезе в практиката и да се докосне до сложния и отговорен процес на архитектурното творчество и проектиране.
В началото на 1959 г, в резултат на новото административно деление на стра-ната, когато Михайловград става окръжен град, архитект Стефанов е назначен за ди-ректор на новосформираната Окръжна проектантска организация. Цялостното ком-плектуване и организиране на работата в новата проектантска падат предимно на плещите на 33-годишния неопитен директор. Младите архитекти и инженери започват работа по обекти, за които, в други условия биха чакали години. Въпреки младостта, колектива на Проектантска организация- Михайловград печели националния конкурс за центъра на града и започва проектирането и реализацията на сградите. Центърът на Монтана, до голяма степен е това, което е проектирано и построено по това време. Архитект Стефанов проектира ресторант „Монтанензиум”, представителната вила на Общината, административната сграда на ОКС и около 10 индивидуални къщи в града, Берковица и селата.
В края на 1960 г. отново е назначен за проектант в „Софпроект”, а малко по късно и за групов ръководител в същата организация. Проектира архитектурната част на Пречиствателна станция за питейна вода- Панчарево, пет жилищни блока в комплекс „Гео Милев”, жилищен блок на ул. „Оборище” /срещу Софийския университет/, интериори на магазини по улиците „Калоян” и „Алабин”, бюро за туризъм „Пи-рин” на площад „Света Неделя”/вече не съществува/. С колектив проектира градоустройственото решение на комплекс „Гео Милев”. Проектира също и архитектурните части на паметници в с. Оризово, с Белотинци, гр. Кула, гр. Панагюрище и край река Тъжа. Продължава да се занимава с проектиране на къщи, вили и обзавеждане на апартаменти.
През 1964 г. след успешно представяне на конкурс за хоноруван асистент в катедра „Въведение в архитектурното проектиране” на ИСИ /сегашния УАСГ/ е приет. Работата с млади хора го увлича. Разбира, че има много знания, които може да спо-дели със студентите. Когато през 1966 г. се обявява конкурс за редовен асистент в катедра „Жилищни сгради и вътрешна архитектура” арх. Стефанов се явява на кон-курса и в оспорвана конкуренция с другите кандидати го печели. От този момент за-почва преподавателския период на арх. Стефанов. Ръководи курсови и дипломни ра-боти и на стотици студенти. На упражнения при него винаги има опашка от студенти. Появява се и прякора „Царя на вилите”. Студентите го обичат и уважават. Успоредно с преподавателската работа върви и проектирането. В преподавателския си периода проектира бар-ресторант „Ханска шатра” на Слънчев бряг, учебно- спортна база на ИСИ на Семково /с колектив/, търговска сграда в с. Горно Церовене, жилищен блок на ул. „Камен Цанов” в Монтана, три жилищни кооперации в София, хижа „Гургулица” над Костенец, над 450 къщи и вили, обзавеждания на апартаменти, паметници. Съб-раният проектантски опит дава възможност да се систематизират и обобщят натрупаните знания. В резултат на това на бял свят се появяват и авторските книги- „Въ-ведение в проектирането на малката къща”/в колектив/ и трите самостоятелни- „Ин-дивидуални жилищни сгради”, „Проектиране на жилищния интериор” и „Еднофамилни и двуфамилни жилищни сгради”. В тях арх. Стефанов щедро споделя своя опит и познания в проектирането на тази съществена част от архитектурната проблематика. Принципите и похватите на проектиране, обяснени в тези книги са валидни и работещи и в наши дни.
Академичната кариера на арх. Стефанов се развива в рамките на архитертурния факултет на ВИСИ- през 1973 г. е избран за доцент, през 1980 г. избран за про-фесор, 1983 г.- декан на Архитектурния факултет на ВИАС. Лекции и упражнения със студентите, проектиране- ден след ден живота си отива. И така до 24-ти септември 1996 г, когато по време на лекция пред студентите получава сърдечен удар и умира.
За проектантската и педагогическа работа проф. Стефанов е награждаван с награди от Правителството на България, Столичната община, Съюза на архитектите в България, и УАСГ, по- важните от които са: Народен орден на труда, Орден „Кирил и Методий”, Наградата на София за архитектура, Златна значка на Съюза на архитектите в България, Златна значка с циркон на Съюза на архитектите в България и още много юбилейни и възпоменателни медали и знаци.
За 42 години проектантска дейност професор Стефан Стефанов остави над 600 проекта на обществени и индивидуални сгради, над 15 паметника, четири книги, десетки статии в списанията „Архитектура”, Наш дом”, „Отечество”, годишници и из-дания на БАН и УАСГ и безброй графики и акварели.